Колкото и да обичам собствените си творения, навън има цял свят от различни ресторанти, кулинарни стилове и талантливи готвачи, който чака да бъде открит от подходящите вкусови рецептори. Или за не толкова претенциозните – има много вкусни ресторанти, които само чакат да похапнете страхотно в тях!

Аз обаче, съм от трудните клиенти, просто защото наистина обичам да ми е много, много, ама много вкусно, приятно и щастливо, когато реша да ям навън. Упорито си търся идеалната комбинация от страхотен вкус, рецепти, създадени с въображение, добра обстановка и облужване.

И след като посещението на различни ресторанти е такова приключение за мен, се замислих неотдавна, че бих искала да го споделя и с вас!

Затова съм тук, с първото си ревю на ресторант! Надявам се да ви хареса. След което, можете да очаквате и още.

Индийски ресторант Кохинор 

11721376_10204410649842531_832741821_n

Зради желанието си да се придържам към лек и здравословен режим на хранене и постоянно да готвя нещо вкъщи, гледам да не ям навън по-често от два, до три пъти в месеца

Затова пък, когато го направя, държа да опитам максимално от менюто, а най-лесният начин това да стане, е да събереш голяма компания и всеки да опитва от ястията на останалите, създавайки един голям кулинарен обмен на територията на най-щастливата маса.

Обичам индийската кухня, но не бях ходила на индийски ресторант от дълги години, като последните ми спомени от такъв бяха свързани със стомашни неразположения след богата на вкусове и подправки вечеря .

След дълги месеци на уговорки и напасване на графици (а и жадно разглеждане на менюто в сайта  за мен), с още четири момичета най-после успяхме да посетим ресторант Кохинор.

Ресторантът се намира на улица “Княз Борис I” №7 (третата пресечка вдясно по булевард “Пенчо Славейков” в посока от НДК към Пирогов), както е обяснено и в сайта им – http://www.kohinoor.bg/contacts.html . Местоположението е централно, но не и на “модерна” улица, където се помещават повечето новооткрити горещи заведения. В моите очи това е плюс, защото голяма навалица, силен шум от тракане на вилици и лъжици + разговори и трудно разминаващи се сервитьори убива представата ми за приятно преживяване.

Заведението разполага с (както е описано тук) вътрешна част на два етажа, лятна градина (която се намира в преддврието на ресторанта) и покрита градина (в задната му част). На момента изобщо не се сетих да снимам обстановката, затова използвам снимки от галерията на сайта им. Не е заложено на впечатляващ интериор или скъпа обстановка, но е чисто и подредено със старание, и всичко това допринася да изживееш индийската кухня съсредоточен повече върху храната, отколкото върху усещането, че трябва да се съобразяваш с атмосферата. Оранжевият цвят, приглушеното жълто осветление индийската музика са достатъчни, за да допълнят изживяването, в което ти предстои да се потопиш. А то е напълно различно от това на всяка друга кухня.

indian-restaurant-garden1

indian-restaurant-garden3

indian-restaurant-garden1_4

С предварителна резервация за петима за вечеря в петък (чудех се дали е нужна, но след като видях запълнените маси в ресторанта, се убедих), се настанихме в закритата градина (последната снимка). Единственият минус беше изключителната горещина, въпреки залязлото слънце, поради малкото проветрение в тази закрита градина. Бих резервирала за лятната градина отпред следващия път.

Започнахме с по чаша Манго Ласи, типична сладка индийска напитка от манго и йогурт. Много вкусна, но с една идея по-сладка за вкуса ми, защото обичам да ми е киселичко. Със сигурност обаче си заслужава да се пробва. И въпреки, че нямам против простотата в обстановката и не-наблягането на интериор, бих се радвала да изпия Манго Ласи-то си в някоя по-интересна чаша, вместо типично ресторантските.

11751158_10204410649722528_715213228_n

Аз поръчах агнешка самоса и скариди Анджуна.

11737110_10204410650122538_1326406393_n

Самосата представлява триъгълни индийски банички с различен пълнеж. Тъй като досега не бях опитвала самоса, единствените ми очаквания бяха създадени от картинки в интернет, и очаквах множество мънички триъгълничета. Вместо това ми сервираха две големи самоса. Нямам представа дали това е традиционният им размер, но бяха вкусни, дори много! Поднесоха ги с ментов сос и сос Имли (в който не успях да разуча какво има. Беше особен и на първо опитване ми се стори дори неприятен, но после усетих, че много си отива с агнешката кайма). Ментовият сос беше по-големият ми фаворит за овкусяване. Агнешката кайма в пълнежа беше малко суха и бягаше на всички посоки при разрязване, но си гонех всяка трошица с удоволствие.

Отдавна изпитвах желание за истински, големи, вкусни кралски скариди, приготвени по интересен начин, но не намирах опция в никой от ресторантите, в които ми се случваше да ходя. В Кохинор има голямо разнообразие от рецепти с кралски скариди. Поръчах скариди Анджуна (в сос от къри, манго и кокосово мляко – леко пикнтен) и бяха повече от страхотни. Единствено съжалих, че количеството скариди не е двойно, защото ястието по-богато на сос, отколкото на тях, но пак си остават най-вкусните, които съм яла от дълго време.

Други две момичета си поръчаха скариди Корма, и пиле Корма. Всички топли къри ястия с месо бяха поднесени във висок съд с малка свещичка, запалена отдолу, която да поддържа ястието топло.  Можете да ги видите на долната снимка над агнешката самоса вляво.

11721376_10204410649842531_832741821_n

Опитах басмати ориз “Пилау”, поръчан от една от приятелките ми, който със сигурност ще присъства и в моята поръчка при следващото ми отиване. Балансира идеално другите по-пикантни ястия.

11721756_10204410650082537_1156758099_n

Най-интересното и необичайно ястие на масата беше вегетарианска Пакора – панирани хапки от зеленчуци и нахут, отново поднесени с ментов сос. Цвеклото им придава цикламен цвят, а на вкус са приятно различни от всички вегетариански ястия, които съм пробвала навън.

11739553_10204410649922533_1748060438_n

Всички общо си поръчахме от популярния индийски хляб Нан, от който, не знаех какво да очаквам – не го бях опитвала никога. Имаше изкушаващо много разновидности, но може би по навик от поръчването на чеснови хлебчета във всеки ресторант, поръчахме Нан с масло и чесън. Беше малко мазен за моя вкус и не усетих достатъчно чесън, но е възможно и да съм била с притъпени от другите, по-силни вкусове усещания.

Една от приятелките ми е вегетарианка и наистина имаше да прави сериозен избор между разнообразието от вегетариански ястия. Съотношението между вегетариански и месни беше 50:50, което го прави един от най-приятелско настроените към вегетарианци неспециализирани специално в това ресторанти.

Сервитьорът беше учтив, ненатрапчив и не обърка нищо от доста хаотично-кудкудякащо-по женски подадената от нас поръчка (бяхме много гладни и превъзбудени от предстоящите вкуснотии). Отзоваваше се на постоянните ни допълнителни желания балансирано –  без да те кара да се чувстваш виновен, че си сетил, че искаш още нещо; без да те кара да се чувстваш толкова обгърнат от внимание, че да се чувстваш длъжен да поискаш още нещо.

Сметката за пет души без алкохол (всички искахме само минерална вода с лед и лимон в огромни количества заради топлината), с приблизително две ястия на човек беше 130лв.

Място за десерт не остана, но нямам търпение да се върна, за да опитам още от невероятното меню на Кохинор.

И защото ми се струва, че по-щастлива и по-вкусно нахранена не съм си тръгвала от ресторант от доста дълго време, ви препоръчвам Кохинор с две ръце! Все пак, когато сервитьорът ни попита “Вкусно ли беше всичко?”, и петте отговорихме “Много!” в един глас без уговорка. А бях с още четири дами, които знаят какво е качествена храна.

Liked this post? Follow this blog to get more. 

Comments

comments

2 Comments on Restaurant review: Индийски ресторант Кохинор

  1. Лана
    July 28, 2015 at 9:39 pm (2 years ago)

    Обичам това ресторантче! А ако знаех само, че толкова ще ти допадне, щях отдавна да съм те поканила с мен до него; живея съвсем наблизо.
    Очакваме още рецензии на ресторанти в бъдещето. ^^

    Reply
    • mmanch
      July 28, 2015 at 11:06 pm (2 years ago)

      Ах, Свет, само да се върнеш, и искам едно ходене специално с теб <3

      Reply

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Comment *