Наблюдавам, че в България всички имат страшно много дрехи. Не съм само аз и не е защото съм моден блогър. Съседката от панелния блок, млада булка с минимална заплата в село с 400 жители или учителката ми по география след пенсия имат същата гигантска купчина дрешки вкъщи и продължават да купуват. Взема се от разпродажба в мола, от супермаркет дамски клинове на промоция, от втората употреба на оферта, от една приятелка дето вече не го носи, от страница във фейсбук за маркови стоки, от чужбина с доставка 50 дена… важното е да има. В един момент обаче се оказва, че от всяка страна успешно ни изкушават да купуваме, а мястото в гардероба намалява и се затрупваме с ненужни дрехи до ушите. Модата се мени, поне 30% от нещата често стават ненужни за по-малко от година, а вариантите да се отървем от тях не са много.

photo: youthconnect.in

Да ги раздадеш на близки “защото вече не ги носиш” – знаем сами колко е досадно, когато ни погодят този номер и хем не искаме да откажем, хем не им искаме в повечето случаи изцяло несъответстващите с нашия стил неща.
Да ги дариш – звучи добре, но на първо място в нито един дом няма силна нужда от дрехи (разбрах го преди три години обикаляйки домове с въпроса какви дарения са им нужни) и на второ – трябва да ги предадеш минали химическо чистене, което струва колкото да им купиш нови дрехи плюс кутия с вафли.
Да ги продадеш в сайт или група за препродаване – трябва да ги изпереш, изгладиш, снимаш една по една, да подбереш снимки, напишеш описания, да водиш кореспонденция с евентуалните желаещи да купят нещо, да им го изпратиш и да си чакаш наложения платеж, когато(ако) благоволят да вземат пратката.
Да ги сложиш до кофите – мисълта, че все пак можеш да изкараш някой лев от тях или да послужат по-добре в определен момент, просто не ти дава сърце да го направиш.
Физическите магазини втора употреба не изкупуват дрехи. Определени магазини, които предлагат талон за отстъпка срещу торба стари дрехи пък имат лимит на торбите, които можеш да занесеш на ден, а и това е свързано с ходене до мястото на магазина. После едва ли ще напазаруваш 10 пъти с по 10% отстъпка. Изобщо, не е мотивиращо преживяване.

От години чакам задоволително решение на проблема с дрехите, които преливат от гардероба и ето, че най-после то се появи в лицето на Remix bag. С него можеш безплатно да изпратиш избрани от теб дрехи до онлайн магазин за дрехи втора употреба Remix, където те ги подбират, оценяват, подготвят за продажба, снимат, продават и след това ти изплащат процент от прихода в зависимост стойността на дрехата. Преди да прочетеш повече за изживяването ми, препоръчвам първо да се запознаеш с  условията на Remix bag ТУК.

Торбите пристигнаха бързо, за около три дни след като ги заявих.
Подбрах дрехи от които наистина нямам нужда, но са здрави и интересни.
Заявих куриер да вземе приготвените торби, той дойде на следващия ден.
Три седмици по-късно получих имейл, че моите remix bag са обработени, а продуктите са готови за продажба.
Седмица по-късно имам три продадени артикула от около 15 и през няколко дни проверявам как вървят останалите.
Очаквам неодобрените дрехи да ми бъдат върнати заради поръчаната премиум услуга до края на тази седмица.

 От преживяването ми до момента remix bag е удобна услуга, стига да имаш няколко неща предвид преди да я използваш:

1. Ако наистина не ти пука за дрехите, които изпращаш и просто искаш да се отървеш от тях обикновената услуга е перфектна за теб. От одобрените ще изкараш нещичко, а неодобрените ще бъдат рециклирани.
2. Ако изпращаш по-скъпи неща, презастраховай се с премиум услуга и те ще бъдат върнати обратно към теб безплатно ако не са били одобрени за продажба.
3. Remix bag е лесна за използване услуга, стига да четеш внимателно. Всяко условие за успешното ползване на услугата е описано, всички данни които могат да ти трябват са налични в сайта. Има дори калкулатор на прихода, с който можеш предварително да провериш за каква стойност приблизително би се продала дадена дреха. Аз съм приятно изненадана колко подробно и разбираемо е цялото преживяване.
4. Приходът не е нито огромен, нито бърз. Ако искаш такъв и знаеш, че някой продукт може да бъде продаден за висока цена е по-добре сам да се заемеш да го снимаш и продадеш в друг сайт, който го позволява. Аз лично нямам проблем с това, защото обичам такива малки, отложени приходи, които “да капят” в месечния ми бюджет. Предполагам, че ако изпращам по една торба на два месеца винаги ще има какво да “капе”, но това не са пари на които човек трябва да разчита по какъвто и да било начин.

Ето как изглежда част от единия ми remix bag – вече има продадени артикули, дори и един без късмет, който е закупен и върнат от клиента. Описани са процентите печалба и очакваното време за изплащане.
Това писи в крайна сметка не го пуснах за продажба.

Обещавам да ви държа в течение за моя опит с remix bag и да ви разкажа как е минало всичко след като приходите ми бъдат изплатени, а неодобрените дрехи – върнати. Вие ползвали ли сте услугата? А бихте ли? Ще се радвам да ми споделите вашите мисли по въпроса.

Liked this post? Follow this blog to get more. 

Comments

comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Comment *